Това, което отличава възрастния от детето е поемането на отговорност за мислите, постъпките и цялостния си живот. Въпреки това има много примери, при  които въпреки израстването,възрастни имат незряло поведение. Не правят нищо за здравето,живота и бъдещето си и се оправдават с обстоятелства, наследственост или думите”това не е за мен”. Трупат негативизъм, оплакват се и мрънкат, но в крайна сметка не правят нищо, за да излязат от това положение. Който не поема отговорност за себе си, има вероятност да я прехвърля на другите. Това създава зависимост от одобрението на другите. Има нужда от постоянна подкрепа, подканване , поддържане и в крайна сметка може да се настрои срещу своите поддръжници, да отлага “за по-късно” или “утре” и да си позволява да отхвърля. Освобождаването от собствената отговорност се компенсира с повишени изисквания и претенции спрямо другите.

Честа употреба на изрази като “не знам” , “не мога” всъщност скриват “нямам желание”, “не искам да пробвам”,” не ме интересува”, “не искам трудности”.

Когато прекалено дълго си в ситуация, върху  която смяташ, че нямаш контрол, бързо свикваш да не търсиш други начини и в крайна сметка се развива лична придобита / заучена/  безпомощност.  Липсва увереност в собствения принос и активност за промяна, изолация, липса на креативност. Всички успехи са резултат на късмет, съдба, съвпадения,помощ на някого и т.н.

1
1
front
0
s2smodern

Сърденето е защитен механизъм, който се използва от деца до възрастни. 

В живота има множество ситуации, в които реалността се разминава с нашите очаквания и това ни огорчава, обижда, наранява. Децата прибягват до сърденето понеже нямат ресурс да постигнат своето и търсят начин да привлекат вниманието. Сърденето изпраща послание”Не заслужавам това!” и провокира вина у другите. Обикновено се приема благосклонно, когато се сърди малко дете. Родителите търсят контакт или пък пробват различни начини да пробият защитата на „сърдя ти се“ и показват на детето,че то е важно за тях.

Възрастните, които не са отработили този незрял подход го превръщат в черта на характера. Недостатък на това поведение е, че това, което иска сърдещият  човек не достига до другия по директен начин. Спомням си за една сцена от сериала “Да, мило”. Съпругата въздиша шумно и когато съпруга я попита какво има, също толкова шумно отговаря “Нищо!”.Недвусмисленото послание е “Как можеш да стоиш толкова спокойно!” и той-съпруга не успява. Следват въпроси, внимание, извинения.

1
1
front
0
s2smodern

Дишането е жизнено важна функция ,както е необходимостта от храна и вода. Животът на човек започва с първото вдишване и приключва с последното дихание. 

Още от древността в редица ритуали са използвали дишането за пречистване или възстановяване на енергийните запаси на тялото. Латинската дума “spiritus” означава дъх, въздух, дух. За редица източни народи като китайци, индийци, японци дишането е  основа на медитацията. Те са установили ,че чрез овладяването му функциите на другите органи се променят.

От медицинска гледна точка ритъмът на дишане и ритъмът на сърцето са тясно свързани. Съотношението между дишане и удар на сърцето възлиза в покой, както и при сън 1:4. При 15-20 вдишвания в минута се извършват 60-80 удара на сърцето. При натоварване се извършват до 30 вдишвания, а при осъзнато отпускане по 6-10 вдишвания. По-бързото вдишване ускорява ударите на сърцето, тъй като увеличеното количество вдишан кислород трябва да се транспортира до органите. По-бавното дишане забавя и сърдечния ритъм.

Вдишаният въздух съдържа 20% кислород, 78 % азот, 0,03 % въглероден диоксид и други вещества като например раздразващи вещества, отрови на околната среда, прах. Издишаният въздух съдържа 14 % кислород, 69 % азот, 5 % въглероден диоксид, както и малко водни пари и следи от други газове.

Кислородът се грижи за изгаряне на хранителните вещества в телесните клетки и става възможна обмяната на веществата и доставяне на полезна енергия. При изгарянето на кислорода се получават въглероден диоксид и вода като отпадни продукти от обмяната на веществата. Твърде много въглероден диоксид и твърде малко кислород в кръвта водят до вдишване. При свръхпредлагане на кислород и липса на въглероден двуокис (например след хипервентилация) се стига до спокойствие в дишането или до застой. Така хипервентилацията предизвиква нужда от вдишване, но не води до загуба на съзнание.

1
1
front
0
s2smodern

EMDR /Eye Movement Desensitization and Reprocessing/  преведено на български е „Десенситизация и повторна преработка на информацията посредством движение на очите". Методът използва движението на очите или други форми на двустранно главномозъчна стимулация. Съчетава голям брой психотерапевтични подходи, в резултат на което се активират зони в мозъка. Това намалява чувствителността към определени събития и променя начина на преработка и съхранение на информацията в мозъка. Използването на EMDR може да бъде напълно съвместимо с повечето известни психологически подходи. Терапията се фокусира върху повторна преработка на болезнения спомен и неговото негативно влияние върху реакциите и поведението на клиента в настоящето. Подобрява самочувствието и усещането за контрол над ситуацията като се стимулират собствените ресурси за справяне.

1
1
front
0
s2smodern

“Аз знам, че ти вярваш, че разбираш онова, което мислиш,че съм казала, но не съм сигурна, че осъзнаваш, че това,което си чул не е онова, което съм имала предвид.”

Как става така,че с едни хора общуването върви леко и се разбираме, а с други имаме усещането,че сме от различни планети. Колко пъти сте оставали с усещането,че някой ви се сърди или ви е ядосан без да сте сигурни в причините за това. В мислите си, обаче този филм върви и виждате все повече неприятни сцени на отхвърляне, конфликти или искате да сложите край на отношенията.

Вероятно се е случвало и да наблюдавате спор, в който всяка от страните говори за едно и също, но казано по различен начин и въпреки това спорът е ожесточен и никой не отстъпва от позицията си,докато не се намеси някой наблюдател и  изтъкне сходствата в гледните точки. 

1
1
front
0
s2smodern

„Сърцето има доводи, които разумът не познава“

Блез Паскал

Най- често вътрешните конфликти са тези между разума и сърцето или по-точно това, което диктува мисълта , а тялото усеща. Разумът, който е седалище на правила, норми и морал задава рамката, в която живеем. Мисълта търси начин да обясни чувствата и да ги разбере и ако не пасват на тази рамка, о ужас! Появява се вина, тревога или страх, объркване кое е правилно - това, което искам или това, което се очаква от мен. Мисълта засяга чувствата и телесните усещания, които след това се проявяват в определено поведение. Чувствата носят силен енергиен заряд и ако не бъде приведена в действие тази енергия за задоволяване на нуждата настъпва фрустрация. Натрупва се в тялото напрежение и то реагира чрез симптоми или тръгва да замества с метапотребности/ изместване на нуждата към нещо друго, което е достижимо, напр. имам нужда от положителни преживявания, но няма да търся контакт с хора, а ще ям шоколад или ще се отдам на шопинг/ или потиска.

Колкото и да размишлявам за чувството, което изпитвам и не стигна до действието, то само трупам напрежение и тревога. Каквито и разумни доводи и философски теории да дам, за да оправдая бездействието си , то няма да има положителен ефект. Блокирането на действието с течение на времето ще обезчувстви тялото и то ще се превърне в ходеща глава или ще се събудят всякакви страхове от възможните “ами ако”, “дали”...

1
1
front
0
s2smodern

Психотерапията е процес  на споделяне на чувства, емоционални състояния, мисли и преживявания с цел повишаване качеството на живот и предпазване от по-сериозни разстройства на психиката. Има едно определение за психотерапията, което лично аз много харесвам - психотерапията е планиран междуличностен процес, в който по-малко разстроеният човек /психотерапевтът/ се опитва да помогне на повече разстроения човек /клиента/ да реши своите проблеми.

Въпреки,че все повече хора търсят психотерапевтична помощ сред обществото все още съществуват редица нереалистични очаквания,митове и предразсъдъци за психотерапията ,някои , от които са напълно погрешни.

 “Аз не съм луд,че да ходя при психотерапевт”

Психотерапевтът не работи с “луди” или с тежки психотични разстройства. С тях работи психиатърът и лечението е медикаментозно. В психотерапията се работи със:  семейни проблеми, житейски кризи, справяне със скръбта при загуба на близък, тревожност,зависимости, необходимост от по-задълбочено разбиране на собствените преживявания, проблеми в комуникацията и мн.други. Подходите са  различни при различните школи и направления в психотерапията, както и всеки терапевт е различен като характер и методи на работа. Изберете терапевт като съберете достатъчно информация за направлението, в което работи и имате усещане,че може да му се доверите.

1
1
front
0
s2smodern

Всеки от нас е имал моменти, в които е обиждал или е бил обиден. Обиждащият цели да уязви другия и да го нарани като използва всички средства съзнателно - недостатъци, ниско самочувствие, телосложение, външен вид или пък характерови особености. Другият попада в капана на обидата само, ако някое от горе изброеното съвпада с начина, по който той /тя мисли за себе си. "Ако аз не се харесвам и се срамувам от ръста /тялото си/ или някаква друга част от мен, всяка нападка в тази насока ще потвърждава моята нагласа." А може и да не е нападка! "Всеки коментар свързан с това, дори да не се отнася за мен,ще отключва като ключ тези болезнени емоции."

Никой не може да обиди, ако другият няма ключалката за този ключ, т.е. няма подходящ терен, за да се появи обидата. Без този терен обиждащият си остава груб и злонамерен и най-здравото, което можете да направите е да реагирате като недвусмислено заявите, че няма да позволите да се държат така с вас. Ако това не помогне ,ограничете контактите с този човек.

1
1
front
0
s2smodern