Много по-лесно е да обясняваме своите грешки с природата си ("Такъв съм си аз!“), отколкото да търсим причината за грешките си в своята природа. Търсенето на възможности отваря граници и води към промяна!

Много по-лесно е да обясняваме своите грешки с природата си ("Такъв съм си аз!“), отколкото да търсим причината за грешките си в своята природа. Търсенето на възможности отваря граници и води към промяна!

Много по-лесно е да обясняваме своите грешки с природата си
("Такъв съм си аз!“), отколкото да търсим причината за грешките си в своята природа. Търсенето на възможности отваря граници и води към промяна!

Slider

nadejda djeneva

 

Психологични консултации и психотерапия при:

  • лични и семейни проблеми, житейски кризи;
  • стрес и кризисни ситуации, загуба на близък човек;
  • бременност и раждане;
  • страхови и натрапливи състояния, паник атаки;
  • вземане на решения;
  • депресивни преживявания, следродова депресия;
  • психосоматични разстройства.

 

Повече  Обадете ми се сега

СКРИТИТЕ МИСЛИ И ЧУВСТВА ЗАД МАСКИТЕ

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна...или пък не!

Аз, Издръжливецът

Искам почивка или по-малко работа, да кажа на някой в очите „Ти си глупак!“ или „Малоумен ли си?!“, но не мога. Нямам тази смелост. Нещо ме спира. Усещам всяка несправедливост. Ето на пътя само малоумници, овце...никой не спазва правилата. В каква Държава живеем?! Няма да се оправим, ей!Скапана държава ,скапан народ, скапана работа работя...и като дете не можех...случваше се да искам нещо силно- някоя играчка или да поиграя още малко навън, но имаше строга дисциплина вкъщи.

Често изяждах по някой шамар, но благодарение на това станах човек. Много обичам родителите си! Нямаше значение какво искам...слушах, защото мама се ядосваше или разстройваше. Не го заслужаваше! Тя правеше всичко за мен, грижеше се, переше, готвеше ми вкусна храна...толкова много неща, а пък аз я наранявах..Не трябваше! Исках – Не! Все пак майка ми знаеше по-добре. И сега съм така. Все другите знаят по-добре, имат повече нужда. Аз искам понякога и за себе си нещо, но....

Ето идва началникът. Само ме проверява и товари с работа. Няма ли други в тая фирма?! Уфф...

„-Да, здравейте! Може, но ще отнеме време..Не съм сигурен...Добре, прав сте! Ще се постарая!“

Хайде пак чужда работа ще върша! Егати! Ще го протакам до край. Хайде де! Само аз ще работя!

Хайде дойде края на работния ден и като се прибера ще хапна една салата с една ракия...ммм. Уфф, пак дандания вкъщи и жената е поканила съседката на гости. Само това ми трябваше! Поне салатата е готова....ааа, пресолена! Ей сега вече се ядосах! Няма да го търпя това!

 

Аз, Мечтателят

Много ми е добре да съм сам. Обичам да си мисля за разни проекти. Понякога ми идват гениални идеи. Направо ми оживява в главата картината! Имам толкова много идеи и знам кака да ги осъществя, само да дойде подходящият момент. Мечтая да завърша и висше образование –някаква интересна специалност. Инж точка маг. – как звучи, а?!

Уфф, телефонът звъни...какво пак!

Приятелите – да се видим, родителите – да се видим...Трябва ли толкова често да се виждаме! Нормално ли е да прекарваме време повече от веднъж месечно?! Сигурно нещо пак искат! Като бях малък моите родители не са ми обръщали много внимание. Само като направя някаква простотия като да избягам или да ме хванат с трева. Тези отношения...толкова много отнемат , а аз имам нужда от време, за да творя! Трябва ми пространство и спокойствие!

 

 

 

Аз, Зависимият

Толкова ми е тъпо! Искам нещо да променя, но не знам какво точно?! Толкова искам! Искам да си завърша образованието. Все пак бях отличничка...само да мина още десет пъти въпросите за държавния изпит ... така искам родителите ми да се гордеят с мен! Искам да изкарам шофьорски курс, искам и да направя ремонт, ама не е лесно....Може да звънна на комшията. Той работи в строителството и е толкова любезен. Няма да му коства много да пребоядиса у нас...или пък може да ми помогнат родителите. Все пак съм едно дете , а и за да се чувствам добре. Длъжни са да се погрижат за мен! Няма как да откажат! Понякога много ме дразнят...все искат да съм с тях по празници и да помагам на село в работата...въобще нямам желание, ама не мога без тях...искам...

 

 

Аз, Контролиращият

Утро...добро утро – да! Толкова много задачи днес пак. Ако можеше денят да е 48ч. Тръгвам и по път звъня – трябва да чуя родителите ми и да знам ,че всичко е наред с тях. А , да , и един приятел, който има проблеми ...ще звънна, има нужда от подкрепа! Разговорът с мен му помага и успокоява. Освен това мога да му дам добри идеи. Добър съм в това!

Ок, вече отметнах това, а сега да свърша малко работа! Първо...второ...трето...16:00ч. Днес беше важен ден за съпругата ми. Приключи важен проект и ще се обадя да разбера как е минало. Да, всичко е наред! Не пропускам да и кажа колко се гордея с нея! Довечера ще организирам нещо да я зарадвам.

Главата вече ме боли, а още толкова много неща имам да свъша....четвърто..пето...не можело! Няма не мога! Сега ще им покажа как се прави!

 

 

Аз, Недоверчивият

7:30ч. Тръгвам, за да съм точно в 8:00ч на работа. Не обичам да закъснявам, а и шефът следи за това. Как някои хора си го позволяват?! Не мога да ги разбера! Има правила и те са затова, да се спазват! В нашето семейство винаги е имало правила. Баща ми е бивш военен,а  майка ми учителка. Културни, възпитани и точни хора...благодарна съм им за това, на което ме научиха!

Ето, започва работният ден и днес трябва да изнеса доклад  пред колегите. Дали всичко описах?!Ще мога ли да го прочета без да пелтеча?! Уф, не ставам за това! Значи, че добре си върша работата, но дали другите ще го оценят? А дали да не го редактирам пак?Не, няма да ми стине времето...все пак може би ще е по-добре...Ох, ще ми се пръсне гравата! Става ми напрегнато. Време е! Стегни се!  Не можеш да се излагаш! Все едно чувам думите на баща ми.

Дали колежката преди мен се е справяла по-добре?! Трябва да разпитам другите и да разбера! Ако не се справям сигурно не е за мен и трябва да напусна. Не мога да напусна! Та аз почнах преди четири месеца!

1
1
front
0
s2smodern