Много по-лесно е да обясняваме своите грешки с природата си ("Такъв съм си аз!“), отколкото да търсим причината за грешките си в своята природа. Търсенето на възможности отваря граници и води към промяна!

Много по-лесно е да обясняваме своите грешки с природата си ("Такъв съм си аз!“), отколкото да търсим причината за грешките си в своята природа. Търсенето на възможности отваря граници и води към промяна!

Много по-лесно е да обясняваме своите грешки с природата си
("Такъв съм си аз!“), отколкото да търсим причината за грешките си в своята природа. Търсенето на възможности отваря граници и води към промяна!

Slider

nadejda djeneva

 

Психологични консултации и психотерапия при:

  • лични и семейни проблеми, житейски кризи;
  • стрес и кризисни ситуации, загуба на близък човек;
  • бременност и раждане;
  • страхови и натрапливи състояния, паник атаки;
  • вземане на решения;
  • депресивни преживявания, следродова депресия;
  • психосоматични разстройства.

 

Повече  Обадете ми се сега

Проверката на реалността път към успешна комуникация

“Аз знам, че ти вярваш, че разбираш онова, което мислиш,че съм казала, но не съм сигурна, че осъзнаваш, че това,което си чул не е онова, което съм имала предвид.”

Как става така,че с едни хора общуването върви леко и се разбираме, а с други имаме усещането,че сме от различни планети. Колко пъти сте оставали с усещането,че някой ви се сърди или ви е ядосан без да сте сигурни в причините за това. В мислите си, обаче този филм върви и виждате все повече неприятни сцени на отхвърляне, конфликти или искате да сложите край на отношенията.

Вероятно се е случвало и да наблюдавате спор, в който всяка от страните говори за едно и също, но казано по различен начин и въпреки това спорът е ожесточен и никой не отстъпва от позицията си,докато не се намеси някой наблюдател и  изтъкне сходствата в гледните точки. 

Защо се получава така?! Каква е причината  да хабим толкова много енергия в такива ситуации?!

В общуването всеки участник влиза с “маската” и характера си, а това може да изкриви или филтрира информацията, според това, което всеки иска да възприеме.

В неорайхианската теория реалността се разделя на двусмислена и недвусмислена. Недвусмислената се отнася до физическата форма или това, което може да се пипне или докосне, възприемане на случващото се като поредица от неутрални събития или определени обективни факти. Свързана е със “заземяването” , нашите базови емоционални потребности, постоянна проверка и анализ на реалността.  

Двусмислена е тази реалност, в която има субективно оценяване на обекта или ситуацията. Субективната интерпретация, разбиране или произволно тълкуване на случващото се има активна връзка с въображението, в резултат на което се сформира емоционално красива или страшна оценка  за живота , конкретен човек или конкретна ситуация. В нея се съдържат оценки, минал преживелищен опит, социални шаблони.

Напр.“Той ме обиди.” - това не е реалност , а вербален изказ на оценка и интерпретация на реалността, обективно е “Той ме нарече глупак. Изкрещя го и затръшна вратата” - това е изложение на факти, които могат да бъдат измерени физически  и математически с децибели, нютони и т.н.

Възприемането на събитията на ниво реалност е сложен навик и изисква специална подготовка.

Неврозата се ражда на базата на двусмислицата, която се установява в проверката на реалността.Например, при депресия двусмислеността се дължи на едно постоянно подценяване на собствения Аз. При натрапливостите субектът е обсебен от мисълта, че нещо в поведението му ще провокира лоши последствия за неговото здраве или  на другите, а при тревожната невроза е усещането за постоянна заплаха.

Признаване реалността на другия човек е важен аспект от ефективното общуване. Колкото повече изследваме реалността на другия , свободно приемаме неговата различност, търсим точки на съприкосновения и споделим това със събеседника си, толкова повече шансове има да общуваме пълноценно.

В основата на конфликта често е да наложа моята реалност на другия и неприемане на неговата реалност. Ако някой близък разказва за душевна или физическа болка, а вие я омаловажавате /Колко по-страшни неща стават!./ или отхвърляте /Стига си се оплаквал! От мухата правиш слон!/, то вие не признавате неговата реалност и може да постигнете само неговото раздразнение и обида.

Ако подобно отношение имате към малкото си дете /Не плачи!, Не обръщай внимание! Чудо голямо!/, то преживява това като отричане на преживяването му и се обърква. Започва да се чуди на какво да се довери - това, което чувства или това, което му казват?! Татко или мама са авторитети за него и то започва да потиска емоциите и усещанията си. В резултат на това, като възрастен човек ще се  фиксира в недоверието,защото не е срещал разбиране и приемане. Това провокира една нарастваща във времето тревожност и нон стоп колебание между изискванията на мисълта и чувствата.

Ако често преживявате обиди, огорчения и не можете да намерите различен подход в трудни ситуации и конфликти, можете да преминете към обективно възприемане на ситуацията. Проверката на реалността е временно задържане на реакция или действие с цел анализ на ситуацията, преценка на моята и тази на другия реалност, сравняване на обективната и субективната реалност, и  след това избор на адекватен активен или пасивен модел на поведение. За целта се свържете с вашата базисна нужда, анализирайте как изразявате преживяванията си и търсете гледната точка на другия,как може да постигнете желаното в съответната социална среда, давайте и търсете обратна връзка, перифразирайте!

Докато реалността на другия човек не нарушава нашите граници, ние можем нормално да съществуваме в своите “паралелни” реалности и периодично да се свързваме в комуникацията. Но , ако има непримиримост към  чуждата реалност и липсва обективност в отношението към хората, живота и себе си ,има опасност да се провокират конфликти - явни или скрити.

1
1
front
0
s2smodern