Много по-лесно е да обясняваме своите грешки с природата си ("Такъв съм си аз!“), отколкото да търсим причината за грешките си в своята природа. Търсенето на възможности отваря граници и води към промяна!

Много по-лесно е да обясняваме своите грешки с природата си ("Такъв съм си аз!“), отколкото да търсим причината за грешките си в своята природа. Търсенето на възможности отваря граници и води към промяна!

Много по-лесно е да обясняваме своите грешки с природата си
("Такъв съм си аз!“), отколкото да търсим причината за грешките си в своята природа. Търсенето на възможности отваря граници и води към промяна!

Slider

nadejda djeneva

 

Психологични консултации и психотерапия при:

  • лични и семейни проблеми, житейски кризи;
  • стрес и кризисни ситуации, загуба на близък човек;
  • бременност и раждане;
  • страхови и натрапливи състояния, паник атаки;
  • вземане на решения;
  • депресивни преживявания, следродова депресия;
  • психосоматични разстройства.

 

Повече  Обадете ми се сега

КОД “СЪРДЯ ТИ СЕ” - ВТОРА ЧАСТ

Всеки от нас е имал моменти, в които е обиждал или е бил обиден. Обиждащият цели да уязви другия и да го нарани като използва всички средства съзнателно - недостатъци, ниско самочувствие, телосложение, външен вид или пък характерови особености. Другият попада в капана на обидата само, ако някое от горе изброеното съвпада с начина, по който той /тя мисли за себе си. "Ако аз не се харесвам и се срамувам от ръста /тялото си/ или някаква друга част от мен, всяка нападка в тази насока ще потвърждава моята нагласа." А може и да не е нападка! "Всеки коментар свързан с това, дори да не се отнася за мен,ще отключва като ключ тези болезнени емоции."

Никой не може да обиди, ако другият няма ключалката за този ключ, т.е. няма подходящ терен, за да се появи обидата. Без този терен обиждащият си остава груб и злонамерен и най-здравото, което можете да направите е да реагирате като недвусмислено заявите, че няма да позволите да се държат така с вас. Ако това не помогне ,ограничете контактите с този човек.

Има хора, които не приемат обратната връзка от другите. Имат голямо его и са с убеждението,че те са най-хубави, най-умни,най-справящи се...или поне така им се иска да бъде. Каквото и да правите, какъвто и подход да използвате или опити да обясните, няма да ви разберат. Как да се справите с това? 

Представете си,че се опитвате да обясните нещо на чужденец и той не разбира вашия език. Приемете,че сте от различни светове, с различни възгледи, култура и говорите на различни езици.Няма как да се разберете! 

Работете върху самооценката си! Това не става само с четене на книги “Как да...в 10 стъпки”, а е процес, който изисква целенасочени усилия, приемане на силните и слабите си страни и време, за да се минимализират тези слаби страни. А може и да приемете,че те не винаги са нещо негативно. В определени ситуации ви спасяват. Напр. затварянето, отдръпването от другите може да вреди, когато човек често реагира така. Но когато е ситуативно може да помогне да се планира, да се анализира дадена ситуация или човек да остане сам с чувствата си, докато реши как да продължи. 

Шегувайте се с недостатъците си. Преувеличете ги до толкова,че да ви стане смешно. Ако вие може да се забавлявате, иронизирайки се, това ще обезоръжи другите.

Обидчивостта освен със самооценката е свързана и с очакванията. Често проектираме върху другите наши мисли, поведения или ценности. Убеждението,че ако аз постъпвам по определен начин, значи и другите правят така, създава очаквания , които не са реалистични. Колкото хора, толкова и  различен житейски опит, възпитание, ценности.

Чувствителни хора могат да се справят със своята обидчивост като работят с очакванията си. Във всяка ситуация, в която са се почувствали обидени могат да преразгледат какви очаквания са имали: Към кого? Какво е направил или не е направил? С какво е свързана реакцията на обида? Може ли да се реагира по друг начин? Реалистично  ли е това, което очакват от другия?

Напр. Ако в едно семейство съпругата произлиза от семейство, в което всички участват в битовите задължения, а съпругът от семейство, където работата се дели на мъжка и женска/ майка му се е грижела за бита/ , то той няма да има идеята за това да се включва в тези задължения. Ще забравя да изхвърли боклука,ще се противи да пуска пералня, да чисти, защото моделът в главата му е различен и няма тези навици. Тогава очакванията на жената такъв мъж да участва активно са нереалистични. Вместо да се сърди и цупи, може да разпределят отговорностите помежду си и да следят за тяхното изпълняване. Той може да има желание за промяна, но докато изгради навик ще е нужно напомняне, търпение и поощрение.

Състоянието на обиденост зависи от нас, също както нашите мисли и чувства. Не е възможно да не се обиждаме, но колко дълго ще останем в това и колко силни емоции ще вложим зависи от нас. Да бъда в емоциите, които ме унищожават и причиняват различни заболявания или да простя и да променя поведението си, така че да не съм в плен на обидата, е въпрос на личен избор.

1
1
front
0
s2smodern