Много по-лесно е да обясняваме своите грешки с природата си ("Такъв съм си аз!“), отколкото да търсим причината за грешките си в своята природа. Търсенето на възможности отваря граници и води към промяна!

Много по-лесно е да обясняваме своите грешки с природата си ("Такъв съм си аз!“), отколкото да търсим причината за грешките си в своята природа. Търсенето на възможности отваря граници и води към промяна!

Много по-лесно е да обясняваме своите грешки с природата си
("Такъв съм си аз!“), отколкото да търсим причината за грешките си в своята природа. Търсенето на възможности отваря граници и води към промяна!

Slider

nadejda djeneva

 

Психологични консултации и психотерапия при:

  • лични и семейни проблеми, житейски кризи;
  • стрес и кризисни ситуации, загуба на близък човек;
  • бременност и раждане;
  • страхови и натрапливи състояния, паник атаки;
  • вземане на решения;
  • депресивни преживявания, следродова депресия;
  • психосоматични разстройства.

 

Повече  Обадете ми се сега

Влияние на травмите в живота

Травма е емоционалното състояние, породено от наранени чувства,когато дадена ситуация ни завладява до толкова, че не можем да действаме по най-подходящия начин. Ние заключваме травмата вътре в себе си.

Обикновено травмите са свързани с цял набор от емоции, сред които са страхът, гневът, чувството на скръб и загуба, както и нуждата от любов.

Травмите се проявяват също и чрез изтощение, липса на жизненост и сподавени чувства, които измъчват индивида и оказват влияние върху живота му:

- Предизвикват прекомерни и отслабени реакции

Поради програмирането и блокирането на поведения и модели,усвоени от родителите, често се случва душевните наранявания да бъдат до известна степен потиснати и заключени. Така, всяка нова лека травма се прибавя към кълбото от травми, което непрекъснато расте, докато се превърне в някаква болест и се изяви на физическо ниво.

По такъв начин, всеки път, когато преживяваме травма, тя извиква у нас, заедно със съответното ново чувство, и всички предишни травматични емоции. В резултат се получава прекомерна или отслабена реакция. Ето примери за неадекватни последици от натрупаната травма.

Ако някой в автобуса ви настъпи, уместната реакция би била да му кажете направо и незабавно: „Настъпили сте ме. Моля, дръпнете се, защото ме боли.”

Травматичната прекомерна реакция може да бъде следната: „Разкарай се, бе, дръвник, да не ти фрасна един!” Това е свръхреакция без обяснение, която издава доскоро потискан гняв, дълбока травма, ярост, отприщена агресивност и като цяло нападателна позиция.

„Извинете, моля, бихте ли се отместили мъничко, ако обичате, стига да не ви притеснява” – това изречение, казано с плах гласец и мека усмивка, отново без да се изясняват причините, разкрива значителна интернализация и потискане на гнева при човек, възприел ролята на жертва.

-Извън настоящето

Всяка затаена травма от миналото ограничава и обременява нашите реакции спрямо настоящето и ни държи в плен на стари модели на поведение. Вместо да реагираме подходящо на ситуацията, ние привнасяме в нея багажа си от миналото. Например, когато чуем за смъртта на далечен познат, изтръпваме от болка, защото си спомняме за кончината на някой от своите близки.

Ако сме отгледани в страх, ще подхождаме крайно предпазливо към всичко, което вършим, ще се боим от новите неща и ще ненавиждаме промяната. Ако като малки сме били подлагани на насилие, сигурно ще се отнасяме насилнически към собствените си деца и ще ги удряме заради най-нищожни провинения.

Травмите ни карат да нападаме, критикуваме и обиждаме другите, вместо да ги подкрепяме и окуражаваме.

Така натрупаните емоционални наранявания обуславят ежедневното ни поведение.

- Повторяемост

Когато травмата се загнезди в нас, тя започва отново и отново да се повтаря. Ако, например, човек е застинал в скръбно състояние, по-вероятно е животът му да се изпълни със ситуации, които предполагат скръб.

Бащата на едно петнадесетинагодишно момиче бе напуснал семейството преди много време и травматизираното дете бе изградило в съзнанието си идеализиран негов образ. Вече като девойка тя непрекъснато привличаше за свои приятели младежи, които приличаха на бащата и винаги я изоставяха. Така несъзнателно поддържаше процеса на идеализиране и отхвърляне. Момиче, което в утробата е било застрашено от аборт, ще си избира агресивни приятели.

Когато ги сполети неприятност, повечето хора я преживяват така, както са преживявали нещо подобно в миналото. По този начин, болката от старата случка се прибавя към болката от настоящето и я увеличава.

На практика се оказва, че когато сме вътрешно травматизирани, ние привличаме събития, които причиняват връщане на чувствата, съпровождали травмата от миналото. Аз наричам това явление „повтаряне на сценария”.

В тази повторяемост има известна логика. Травмата в нас кара лечебния ни разум (имунната система) да търси пътища за разрешаване на проблема. Чрез „повтарянето на сценария” ни се напомня за някогашната травма и ни се дава възможност да предприемем активни стъпки към собственото си излекуване. Ако заедно с това получим истинска и навременна подкрепа, можем да се избавим от всичките си травми. Тогава вече няма нужда от ново повтаряне, стига оздравяването да е съпроводено с вътрешно пречистване и промени в поведението.

По този начин, във всяка житейска криза са заровени семената на пълното ни оздравяване. Затова е изключително важно да я оценяваме правилно и да разбираме истинския й смисъл – всяка криза е израз на вътрешния ни проблем.

В хомеопатията се казва, че белезите и симптомите на болестта представляват опитът на организма да покаже какво не е наред. Те не са самата болест или травма, а единствено техните признаци. Те са огледалото на всичко онова, което е свързано с първоначалната травма. Следователно, събитията в живота ни, особено тези, които смятаме за трудни и травматични, представляват признаците и симптомите на най-дълбоките ни първоначални травми или, с други думи, техни повторения. Като наблюдаваме „повторенията на сценария”, ние бихме могли да дешифрираме първоначалната травма. Това е мощно и практично средство за вникване в случилото се някога. То означава, че можем да прозрем миналото от позиция настоящето и обратно.

Тук, разбира се, става дума само за още един аспект на универсалния принцип за действието и противодействието.

Професиите също могат да отразяват „повторенията на сценария”. Съществуват много класически примери за това. Ето няколко, заимствани от ежедневната ми практика:

- Ветеринарният лекар, който като дете е изпитвал емоционална сигурност единствено с животните.

- Детективът, когото непрекъснато са мамили.

- Полицаят, когото като момче често са биели.

- Хирургът, преживял множество операции.

- Проститутката, пострадала като момиче от сексуално насилие.

- Библиотекарят, който някога е бил самотно момче, потънало в книгите.

Травматичното състояние обуславя в различна степен начина, по който хората градят живота си. Влиянието може да се наблюдава в професията, в житейския стил, във взаимоотношенията. Това важи еднакво за политици, поп-звезди, работници, служители, милионери и бедняци. Познавам много хора, които почти неистово са „работили за освобождаването си от миналото” и въпреки всичко не са успели. Животът на всеки от нас представлява огромен травмен модел, като сравнително по-здравите аспекти са втъкани някъде вътре в него. Както казваше един мой учител, човекът е „хлабава мрежа от зле подбрани качества”.

Следователно, лекуването на емоционалните травми не е лесен процес.

„Повтарянето на сценария” често се превръща в страст. Житейският стил, обусловен от болезнената привързаност към нещо, говори за травматично състояние и представлява опитът ни да се скрием от него, да го отречем и в същото време да го изживеем напълно. Пристрастяването може да се прояви както в контактите ни с даден човек, в когото сме се вкопчили поради чувството си за несигурност, така и по отношение на цигари, алкохол, наркотици, работа или гледане на телевизия – терминът характеризира случаите на обсебване от едно-единствено натрапчиво занимание. Болестите могат също да се разглеждат като вид пристрастяване, при което поведението се е превърнало в заболяване.

Някои житейски ситуации ни подлагат на непрекъснат стрес, без да имаме възможност да ги избегнем. Можем да ги наречем повтарящи се неизбежни стресови фактори. Разбира се, някой би казал, че животът представлява непрестанен стрес, който е от съществено значение за индивидуалния и обществен прогрес. Това сигурно е вярно, но тук предлагам да се съсредоточим върху ситуациите, при които стресът е изключително силен.

Да вземем за пример човек, който има добре платена работа в професионална област с висока степен на безработица. Колегите му често повтарят: „Голям късмет извади с тази работа.” Той знае, че трудно ще си намери друго място, а освен това, трябва сам да изхранва петчленно семейство, но, така или иначе, ненавижда онова, което върши. След няколко леки заболявания, хваща остра простуда, която преминава в белите дробове и се превръща в пневмония. Това се оказва единственият начин, по който успява да се откъсне от работата и да облекчи непрекъснатия стрес.

Някои професии просто не подхождат на определени хора и заболяването може да бъде, без индивидът да го съзнава, средство за спечелване на известна почивка. Необходимостта да се работи в подобна ситуация постоянно активира травмата и нерядко е фактор за чести заболявания.

За съжаление, обаче, много често съответният човек не съзнава какво се случва в живота му, страхува се от промяната или е притиснат от икономическите обстоятелства. Не всеки е готов да положи нужните усилия, но в крайна сметка, за да се стигне до излекуване, винаги е необходимо да се предприеме нещо различно. Оказва се, че при критична ситуация, индивидът трябва да избере – или да се промени съзнателно, или да бъде променен, без да го съзнава, чрез болест или друго травматично събитие.

Из книгата „Хомеопатия -практически наръчник за лекуване на емоционални травми“,

автор Питър Чапел

1
1
front
0
s2smodern