Много по-лесно е да обясняваме своите грешки с природата си ("Такъв съм си аз!“), отколкото да търсим причината за грешките си в своята природа. Търсенето на възможности отваря граници и води към промяна!

Много по-лесно е да обясняваме своите грешки с природата си ("Такъв съм си аз!“), отколкото да търсим причината за грешките си в своята природа. Търсенето на възможности отваря граници и води към промяна!

Много по-лесно е да обясняваме своите грешки с природата си
("Такъв съм си аз!“), отколкото да търсим причината за грешките си в своята природа. Търсенето на възможности отваря граници и води към промяна!

Slider

nadejda djeneva

 

Психологични консултации и психотерапия при:

  • лични и семейни проблеми, житейски кризи;
  • стрес и кризисни ситуации, загуба на близък човек;
  • бременност и раждане;
  • страхови и натрапливи състояния, паник атаки;
  • вземане на решения;
  • депресивни преживявания, следродова депресия;
  • психосоматични разстройства.

 

Повече  Обадете ми се сега

ЛИЧНАТА БЕЗОТГОВОРНОСТ ИЛИ КАКВО СТОИ В ОСНОВАТА НА “НЕ ЗНАМ” И “НЕ МОГА”

Това, което отличава възрастния от детето е поемането на отговорност за мислите, постъпките и цялостния си живот. Въпреки това има много примери, при  които въпреки израстването,възрастни имат незряло поведение. Не правят нищо за здравето,живота и бъдещето си и се оправдават с обстоятелства, наследственост или думите”това не е за мен”. Трупат негативизъм, оплакват се и мрънкат, но в крайна сметка не правят нищо, за да излязат от това положение. Който не поема отговорност за себе си, има вероятност да я прехвърля на другите. Това създава зависимост от одобрението на другите. Има нужда от постоянна подкрепа, подканване , поддържане и в крайна сметка може да се настрои срещу своите поддръжници, да отлага “за по-късно” или “утре” и да си позволява да отхвърля. Освобождаването от собствената отговорност се компенсира с повишени изисквания и претенции спрямо другите.

Честа употреба на изрази като “не знам” , “не мога” всъщност скриват “нямам желание”, “не искам да пробвам”,” не ме интересува”, “не искам трудности”.

Когато прекалено дълго си в ситуация, върху  която смяташ, че нямаш контрол, бързо свикваш да не търсиш други начини и в крайна сметка се развива лична придобита / заучена/  безпомощност.  Липсва увереност в собствения принос и активност за промяна, изолация, липса на креативност. Всички успехи са резултат на късмет, съдба, съвпадения,помощ на някого и т.н.

Снимка Rose M. Spielman, PhD

Източник https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=77570421  

За първи път терминът ”заучена безпомощност “ е въведен от  Мартин Селигман  1967г. ,който заедно със Стивън Майер в Пенсилванския университет провеждат експеримент с кучета. Експериментът включва пускане на лек ток по различни части от пода на клетките на кучетата. Като след известно време животните спират да търсят начин да се спасят и въпреки,че се променят условията или ток не се пуска, те проявяват поведение на безпомощност и спират да търсят начин да се спасят. Нарушава се способността им за научаване на нови умения. 

При човек заучената безпомощност се проявява чрез емоционални разстройства (депресия или невротична тревожност),а на този фон е възможно появата на психосоматични разстройства. Обикновено тази личностна черта се развива при хора, които се възприемат като жертви и са песимистично настроени. Демонстрират своята безпомощност  с цел да привлекат внимание-”не мога сам”, напук -“понеже животът е отвратителен, няма да положа усилия и ще се оставя да ме смачка или като скрита борба за власт “отказвам да играя по тези правила”.

Предпоставки за заучената безпомощност са възпитанието, наследственост или слабо каляване на характера и отказване при най-малката трудност. Може да се формира до осмата година според средата и възпитанието или при възрастен, ако съществува при негативни обстоятелства, с които не може да се справи. За разлика от възрастния, който може да намери сили да се справи и да търси промяна, то формираната безпомощност в детството структурира личностни качества. Тези хора могат да са :склонни да се изолират, емоционално нестабилни, тревожни, песимисти, пасивни, склонност към чувство за вина, ниско самочувствие и ниско ниво на претенции, безразличие и липса на креативност.

Възможни предпоставки за това могат да са: 

-опитът от преживяването на неблагоприятни събития за детето, от които няма възможност да се защити (например чести обиди от родители, учители,връстници или физически тормоз); 

- смъртта на любим човек; 

-продължително съществуване в ситуация на психически или физически тормоз;

- сериозно заболяване; 

- ограничаване контрола и свободата за собствените действия / Не прави това!, Не ходи там! Стой мирен/а!/;

- желание на родителите да обслужват детето за всичко.

Тревожността и притесненията на родителите се предават на децата. Често се случва те да се намесват и показват, наставляват или просто правят нещата вместо детето под претекст,че то е още малко и не знае/не може. 

Друг опит е проведен 1976 г в старчески дом Arden House /щата Кънектикът, САЩ/ от психолозите Елън Джейн Лангър и Джудит Роден. На хората, обитаващи два етажа се дават различни указания. На единия персоналът поема грижите за реда, чистотата,уюта и дори поливане на цветята в стаите. На другият всичко това е отговорност на настанените в помещенията възрастни хора. След един месец при контролната група, която носи отговорност за реда и чистотата показателите:  телесен тонус, щастие и вземане на решения, общителност са много по-високи отколкото при тези, които са били изцяло обслужвани. 

Основни фактори за справяне със заучената безпомощност са мотивацията, когнитивната /умствената/ и емоционална активност. 

Отговорните хора набелязват целите си и съставят план за постигането им- какви ресурси са нужни, кой може да помогне, какви са собствените задължения за постигане на това. Има мотивация за действие, подготвят се и следват стъпките от плана към целта, което ги възнаграждава с позитивен опит и добро самочувствие.

Мартин Селигман и психолога Албърт Елис разработват метод, с помощта на който може да се победи песимизма и да се реагира на неприятни ситуации адекватно. Това може да стане, ако спазвате следните стъпки от ABCDE модела:

  • А- Активиращо събитие или ситуация. Опишете я безпристрастно, например “От доста време съм безработен”
  • В- Какви негативни убеждения стоят зад това. Какви мисли са свързани с тази тема - няма да работя без пари, предишният ми шеф не ме оценяваше, никой не признава труда ми, аз съм провал и т.н
  • С- емоционални и поведенчески последствия.Какви емоции и чувства придружават тези мисли. Например: разочарован съм, ядосах се, но нищо не можах да кажа, не се чувствам добре и ще остана още вкъщи докато се оправя.
  • D- Вътрешен диалог. Какви доказателства имате по предходните точки? Страх ли ме е,че това ще се повтори? В какви други ситуации съм реагирал така? Кой е най-ранният ми спомен за такава ситуация? 

Може да осъзнаете, че тази безпомощност се е формирала на база чуждо мнение и ви е натрапвано да мислите за себе си по този начин. Осъзнавайки, че сте възприели чужди мисли може да се освободите от тези окови и да решите да създадете нов опит и начин на мислене. Може би трябва да се научите да отстоявате  решенията и позицията си.

  • Е - Активация или търсене на нов резултат. Установете как се чувствате след като сте разгледали нещата детайлно и ако това се беше случило на някой ваш близък какво бихте го посъветвали. А вие прилагате ли тези съвети? Променете гледната си точка! Изпробвайте различно поведение и може да се сдобиете с нови резултати!

Ако успеете детайлно да разгледате всяка ситуация и да оцените позитивите и негативите от нея , ще запазите позитивното отношение към нещата и ще успеете да извлечете важна информация върху какво е нужно да работите и подобрите.

По материали от “Как да бъдем оптимисти” , автор Мартин Селигман

1
1
front
0
s2smodern