Все повече хора търсят психотерапевтична помощ сред обществото, но все още съществуват редица нереалистични очаквания относно процеса и първата среща с психотерапията,които могат да доведат до разочарования.

ОЧАКВАНИЯ: За една сесия мога да разкажа за проблема си и да се почувствам по-добре или да реша проблема.

РЕАЛНОСТ: Първата сесия е опознавателна и имате възможност да направите заявка върху какво искате да работите. Нужно е време психотерапевтът да се запознае с личната ви история. Понякога даже една сесия не стига ,когато в живота има наситеност на травматични събития,сложни семейни отношения,проблемна комуникация или потискане с години на обиди и разочарования. За една сесия е възможно да се направи обобщение и да се начертае терапевтичен план,по който да се движите занапред в процеса,но понякога е възможно и да отнеме повече време.

ОЧАКВАНИЯ: Психотерапевтът ще ми даде съвет как да постъпя и какво решение да взема

РЕАЛНОСТ: Психотерапевтът не дава съвети и рецепти, а предлага една безопасна среда и възможността клиентът да сподели своята лична история като начало. Не очаквайте драстични промени след първата сесия.

Статии

COMMENTS

Прочети още...

Често психотерапевтите препоръчват литература, която може да бъде в помощ на терапевтичния процес. Не става въпрос само за книги от типа “Как да се справим в десет лесни стъпки с…“, макар че те също имат своя принос в осъзнаване на ограниченията и какви възможности не сме пробвали, а за всички литературни произведения.

Традиционната психотерапия може да бъде представена като „лечение с говор“, а бибилотерапията като „лечение с четене“. Тя може да подпомага лечението като осигурява почти непосредствен достъп до подсъзнателния ум през въображението. Отвежда ни в дълбините на подсъзнанието, където стигаме до далечни кътчета на ума си, които сме оставили пренебрегнати от години или попадаме на пространства и желания, които дори не сме знаели, че съществуват. Креативни терапевтични методи като водене на дневник, писане на писма или творческо писане  позволяват  да обработим наблюденията си, които възникват и свободното им изразяваме, както и най-съкровените  мисли и чувства  без риск някой да ни съди.

В традиционната терапия клиентът се научава да вижда връзката между потисканите чувства и повторната им проява в отношенията терапевт – клиент, и има възможността да се научи да ги освобождава. В библиотерапията читателят се идентифицира с герой от някаква ситуация в книгата и това предизвиква емоционален отговор. Тези емоции се проектират към автора или героя, което прави възможно ново преживяване на стар, нерешен конфликт през литературата.

Статии

COMMENTS

Прочети още...

В терапията често срещам хора, които се ръководят от страха от самота в отношенията. Има разлика между „Не мога да се разделя с…“ – страх да остана сам/а и „Искам пак да е с мен“. Второто може да е свързано с натрапливо поведение да се върне обекта на любов и любовна зависимост. Има разлика как мъжете и жените преживяват самотата. Жената често се преживява като недостатъчна или непълноценна и се стреми към влизане в отношения. В основата е страхът да остане сама и тази мотивация я кара да влиза в отношения не заради мъжа, а за да не усеща самота. Няма да се спирам подробно на последиците от такива избори и решения.Често не издържат на времето, защото в стремежа си да спечели мъжа, жената в много случаи пренебрегва желанията и интересите си и се превръща неусетно в друг човек, който в някакъв момент спира да харесва и се разочарова. За да се защитят от самота тези жени се привързват към партньора като към спасител.

Мъжът преживява самотата като изолация от социалния свят и загуба на принадлежност– „Какво ще правя?“ ,“Как ще се прибера в празния дом?“ ,което също може да го държи в едни изчерпани отношения.

Статии

COMMENTS

Прочети още...

В работата ми с двойки, които се обръщат към мен за семейна терапия ми прави впечатление, че при някои от тях има неразбиране или нетърпимост към личните занимания и време на партньора. Това може да е последвано от скрит или явен стремеж да бъде манипулиран другия. 

В края на лятото четох книгата на Демиан Букай “Наръчник за двойки”, който предоставя своята версия за това какво означава една връзка да е успешна.

Според авторът една стабилна двойка обединява три основни компонента:любов, страст и проект. Любовта може да бъде изразена по много различни начини. При всички случаи това е дълбоко емоционално свързване на двама души, за които щастието е самото присъствие в живота на другия.

Страстта е завладяващо чувство, което силно ни привлича към другия и в началото на една връзка мисълта за любимия може да е обсебваща.

Третата съставка на една стабилна връзка е общият проект- двамата да искат да вървят в една посока. Всеки от двамата партньори може да има лични и индивидуални проекти, но представата за живота на двойката и посоката, в която искат да вървят да съвпада в голяма степен. В противен случай ще се появят неизбежно проблеми.

Статии

COMMENTS

Прочети още...

В моята практика не рядко срещам хора, които се раздават за близки и приятели и твърдят, че така се чувстват щастливи.  Способни са да изоставят своите планове и нужди, за да помогнат на ближния или се втурват да помагат без дори да ги помолят. Аз ги наричам “хора  линейки”. Само факта, че някой е споделил проблем е достатъчен, за да имат план за действие как вече ще го разрешат. 

Не става въпрос за това да не се помага. Ние сме социални същества и имаме нуждите  да принадлежим и да бъдем утвърдени. Стремим се да бъдем приети и харесвани. Невротично е ,когато се стремим към 100 процента утвърждаване т.е да бъда харесван винаги, да съм добър, за да бъда харесван. 

Каква е тогава причината такива хора да са често неудовлетворени или раздразнени, да се чувстват недооценени?! 

Обикновено е съчетано с невъзможността да се казва “не”. Ако се случи е придружено с чувство за вина, самоизмъчване или тревожност, че някой се е обидил, засегнал, не са изпълнили нечии очаквания и няма да получат одобрение. Вътрешният глас нашепва “Ти си лош” или “Ти си егоист”.

Бутонът, който задейства поведението на спасител е свързан с модели от миналото. Тук могат да стоят много различни житейски истории/ размяна на ролите родител-дете, желание да се харесам и да не бъда отхвърлен и т.н./

 Така “хората линейки” привличат приятели в обкръжението си, които успешно ги използват. Могат да слушат чужди оплаквания отново и отново с илюзията, че така помагат, а всъщност само подкрепят наличната пасивност от страна на другия и отказ от действие.

След като отмине момента на еуфорията от направеното добро , настъпва раздразнението и тъгата, че не остава време за мен, за моите планове или дела. Има една чудесна история за багера и блатото, която илюстрира живота на тези хора. Ето какво става, когато се жертват прекалено много:

 В една гъста гора имало едно блато,което било винаги в депресия, навъсено, нещастно, недоволно от своята участ. През един слънчев ден нов новичък трактор слязъл от конвейра и тръгнал на разходка из гората. Подсвирквал си и си тананикал, радвал се, че е жив, и ето натъкнал се на блатото.

Статии

COMMENTS

Прочети още...

През последните 15-20г се наблюдава една тенденция в отлагане на нормативно очакваната роля на майчинството след 30г. Този избор съзнателно се отлага, тъй като приоритет в живота на младите жени е образование, кариера, финансова сигурност.

Аз самата станах майка на 34г, след като завърших специализацията си и можех да се отдам на майчинството и да посветя повече време на детето си.

Разбира се, майчинството след 30г има своите позитиви : майките са емоционално по-подготвени и по-позитивни в родителската си роля. Житейският опит в годините ги прави по-търпеливи и по-способни да планират бъдещето. Освен това опита и организацията в работния процес се проектира в майчинството. Жената вече има изградени навици по отношение на здравословен начин на живот, спорт и хранене. В тази зряла възраст се предполага постигане на относително равновесие в себе си и подреждане на приоритетите така,че желаното дете да не е самоцелно или каприз, а осъзнато приемане малкото човече и неговото трайно място в живота на семейството. В резултат на личен и житейски опит жената е решила редица вътрешни конфликти /какво искам от живота, с какви приятели да се обградя и кой е подходящия за мен партньор/ и е изградила благоприятни и стабилни отношения с важните хора в живота си в личен и служебен план. Това са умения, които се усъвършенстват с годините. Тази култура на вътрешния ,душевен живот благоприятстват за душевния живот на бебето.

Статии

COMMENTS

Прочети още...

Една от основните трудности в отношението родител – дете е проблемът с контрола върху „отрицателните“ състояния на гняв и враждебност. Някои родители приемат изразяването на емоциите като неподчинение. Ако възрастният не се е справил със собствените си чувства, може да се опита всячески да ги потисне у детето – не плачи, млъкни, престани, когато приема детския протест или агресивни реакции като умишлено дразнене. Родителите изпращат сигнал,че чувствата нямат значение и е по-добре да ги потискат, за да бъдат приети. С времето малкото дете ще се научи да сдържа чувствата си и да не изразява това, което родителя не приема. Според д-р Ерик Бърн /създателят на транзакционния анализ/ много рано в живота , още до края на първата година се формира жизнената позиция „ Аз не съм добър“ . Не мога да съм добър, ако правя нещо, което се наказва или не се приема от възрастните. Те са авторитет и детето предпочита да потисне своите желания ,за да спечели одобрението им.

Позицията „Аз не съм добър“ може да остане трайно в живота и да формира един тревожен зрял човек , който се сравнява постоянно с другите, да поставя техните нужди над своите. Пълният контрол създава зависимост.

Ако се дава известна свобода на детето да се изразява емоционално и да прави избор /напр.между две алтернативи: Сега ли ще легнеш или след 5мин/, то ще расте със самочувствие и подхожда с доверие в изследването на света. Ако възпитанието е авторитарно -“ Не прави това“, „ Нищо не можеш да направиш без мен“,т.е. преобладават ограничения,то детето расте зависимо от своята майка и трудно ще си позволява свободата да изследва средата и да защитава позицията си.

Статии

COMMENTS

Прочети още...

Дишането е жизнено важна функция ,както е необходимостта от храна и вода. Животът на човек започва с първото вдишване и приключва с последното дихание. 

Още от древността в редица ритуали са използвали дишането за пречистване или възстановяване на енергийните запаси на тялото. Латинската дума “spiritus” означава дъх, въздух, дух. За редица източни народи като китайци, индийци, японци дишането е  основа на медитацията. Те са установили ,че чрез овладяването му функциите на другите органи се променят.

От медицинска гледна точка ритъмът на дишане и ритъмът на сърцето са тясно свързани. Съотношението между дишане и удар на сърцето възлиза в покой, както и при сън 1:4. При 15-20 вдишвания в минута се извършват 60-80 удара на сърцето. При натоварване се извършват до 30 вдишвания, а при осъзнато отпускане по 6-10 вдишвания. По-бързото вдишване ускорява ударите на сърцето, тъй като увеличеното количество вдишан кислород трябва да се транспортира до органите. По-бавното дишане забавя и сърдечния ритъм.

Вдишаният въздух съдържа 20% кислород, 78 % азот, 0,03 % въглероден диоксид и други вещества като например раздразващи вещества, отрови на околната среда, прах. Издишаният въздух съдържа 14 % кислород, 69 % азот, 5 % въглероден диоксид, както и малко водни пари и следи от други газове.

Кислородът се грижи за изгаряне на хранителните вещества в телесните клетки и става възможна обмяната на веществата и доставяне на полезна енергия. При изгарянето на кислорода се получават въглероден диоксид и вода като отпадни продукти от обмяната на веществата. Твърде много въглероден диоксид и твърде малко кислород в кръвта водят до вдишване. При свръхпредлагане на кислород и липса на въглероден двуокис (например след хипервентилация) се стига до спокойствие в дишането или до застой. Така хипервентилацията предизвиква нужда от вдишване, но не води до загуба на съзнание.

Статии

COMMENTS

Прочети още...

Това, което отличава възрастния от детето е поемането на отговорност за мислите, постъпките и цялостния си живот. Въпреки това има много примери, при  които въпреки израстването,възрастни имат незряло поведение. Не правят нищо за здравето,живота и бъдещето си и се оправдават с обстоятелства, наследственост или думите”това не е за мен”. Трупат негативизъм, оплакват се и мрънкат, но в крайна сметка не правят нищо, за да излязат от това положение. Който не поема отговорност за себе си, има вероятност да я прехвърля на другите. Това създава зависимост от одобрението на другите. Има нужда от постоянна подкрепа, подканване , поддържане и в крайна сметка може да се настрои срещу своите поддръжници, да отлага “за по-късно” или “утре” и да си позволява да отхвърля. Освобождаването от собствената отговорност се компенсира с повишени изисквания и претенции спрямо другите.

Честа употреба на изрази като “не знам” , “не мога” всъщност скриват “нямам желание”, “не искам да пробвам”,” не ме интересува”, “не искам трудности”.

Когато прекалено дълго си в ситуация, върху  която смяташ, че нямаш контрол, бързо свикваш да не търсиш други начини и в крайна сметка се развива лична придобита / заучена/  безпомощност.  Липсва увереност в собствения принос и активност за промяна, изолация, липса на креативност. Всички успехи са резултат на късмет, съдба, съвпадения,помощ на някого и т.н.

Статии

COMMENTS

Прочети още...

Откъс от “Приказки за размисъл”, автор Хорхе Букай

Тази приказка е вдъхновена от стихотворение на един тибетски монах— Римпоче, което пренаписах според собствения ми начин на изразяване, за да онагледя една друга черта, която имаме ние, хората.

Ставам сутринта.

Излизам от вкъщи.

На тротоара има яма.

Не я виждам

и падам в нея.

На следващия ден

излизам от вкъщи,

забравям, че на тротоара има яма,

и отново падам в нея.

На третия ден

Излизам от къщи и опитвам да си спомня,

че има яма на тротоара.

Въпреки това,

забравям

Статии

COMMENTS

Прочети още...

EMDR /Eye Movement Desensitization and Reprocessing/  преведено на български е „Десенситизация и повторна преработка на информацията посредством движение на очите". Методът използва движението на очите или други форми на двустранно главномозъчна стимулация. Съчетава голям брой психотерапевтични подходи, в резултат на което се активират зони в мозъка. Това намалява чувствителността към определени събития и променя начина на преработка и съхранение на информацията в мозъка. Използването на EMDR може да бъде напълно съвместимо с повечето известни психологически подходи. Терапията се фокусира върху повторна преработка на болезнения спомен и неговото негативно влияние върху реакциите и поведението на клиента в настоящето. Подобрява самочувствието и усещането за контрол над ситуацията като се стимулират собствените ресурси за справяне.

Статии

COMMENTS

Прочети още...

Травма е емоционалното състояние, породено от наранени чувства,когато дадена ситуация ни завладява до толкова, че не можем да действаме по най-подходящия начин. Ние заключваме травмата вътре в себе си.

Обикновено травмите са свързани с цял набор от емоции, сред които са страхът, гневът, чувството на скръб и загуба, както и нуждата от любов.

Травмите се проявяват също и чрез изтощение, липса на жизненост и сподавени чувства, които измъчват индивида и оказват влияние върху живота му:

- Предизвикват прекомерни и отслабени реакции

Поради програмирането и блокирането на поведения и модели,усвоени от родителите, често се случва душевните наранявания да бъдат до известна степен потиснати и заключени. Така, всяка нова лека травма се прибавя към кълбото от травми, което непрекъснато расте, докато се превърне в някаква болест и се изяви на физическо ниво.

Статии

COMMENTS

Прочети още...

“Тялото никога не лъже, така че трябва да зададем правилния въпрос по правилния начин. ”- Джордж Гудхарт, специалист по мануална терапия.

През 1964 г. в САЩ Джордж Гудхарт основава нов вид алтернативна медицина, наречена приложна кинезиология. Чрез манипулиране на опорно-двигателния апарат на човек, особено на гръбначния стълб, методът позволява диагностициране и терапия на вътрешните органи и системи на тялото, въздействайки върху тях без лекарства.

С други думи, кинезиологът установява „диалог“ с мускулите на пациента и помага на човека да направи правилния избор не само по отношение на здравето, но и в обичайните ежедневни нюанси - от избора на подходяща храна и цвят на дрехи до избора на физически упражнения и дали това е добро или вредно за конкретния човек.

Няма да навлизаме подробно в принципите на приложната кинезиология - темата е доста обширна, но ще се спрем  на теста „пръстенът на Омура“ , чието пълно име е„Двупръстов О-пръстенов тест по метода на молекулярната идентификация и локализация”. Тестът е разработен от професор Шиаки Омура през 1990 г., доктор по медицински и биологични науки в университета Йокохама.

Статии

COMMENTS

Прочети още...

Всеки от нас е имал моменти, в които е обиждал или е бил обиден. Обиждащият цели да уязви другия и да го нарани като използва всички средства съзнателно - недостатъци, ниско самочувствие, телосложение, външен вид или пък характерови особености. Другият попада в капана на обидата само, ако някое от горе изброеното съвпада с начина, по който той /тя мисли за себе си. "Ако аз не се харесвам и се срамувам от ръста /тялото си/ или някаква друга част от мен, всяка нападка в тази насока ще потвърждава моята нагласа." А може и да не е нападка! "Всеки коментар свързан с това, дори да не се отнася за мен,ще отключва като ключ тези болезнени емоции."

Никой не може да обиди, ако другият няма ключалката за този ключ, т.е. няма подходящ терен, за да се появи обидата. Без този терен обиждащият си остава груб и злонамерен и най-здравото, което можете да направите е да реагирате като недвусмислено заявите, че няма да позволите да се държат така с вас. Ако това не помогне ,ограничете контактите с този човек.

Статии

COMMENTS

Прочети още...

Сърденето е защитен механизъм, който се използва от деца до възрастни. 

В живота има множество ситуации, в които реалността се разминава с нашите очаквания и това ни огорчава, обижда, наранява. Децата прибягват до сърденето понеже нямат ресурс да постигнат своето и търсят начин да привлекат вниманието. Сърденето изпраща послание”Не заслужавам това!” и провокира вина у другите. Обикновено се приема благосклонно, когато се сърди малко дете. Родителите търсят контакт или пък пробват различни начини да пробият защитата на „сърдя ти се“ и показват на детето,че то е важно за тях.

Възрастните, които не са отработили този незрял подход го превръщат в черта на характера. Недостатък на това поведение е, че това, което иска сърдещият  човек не достига до другия по директен начин. Спомням си за една сцена от сериала “Да, мило”. Съпругата въздиша шумно и когато съпруга я попита какво има, също толкова шумно отговаря “Нищо!”.Недвусмисленото послание е “Как можеш да стоиш толкова спокойно!” и той-съпруга не успява. Следват въпроси, внимание, извинения.

Статии

COMMENTS

Прочети още...

“Аз знам, че ти вярваш, че разбираш онова, което мислиш,че съм казала, но не съм сигурна, че осъзнаваш, че това,което си чул не е онова, което съм имала предвид.”

Как става така,че с едни хора общуването върви леко и се разбираме, а с други имаме усещането,че сме от различни планети. Колко пъти сте оставали с усещането,че някой ви се сърди или ви е ядосан без да сте сигурни в причините за това. В мислите си, обаче този филм върви и виждате все повече неприятни сцени на отхвърляне, конфликти или искате да сложите край на отношенията.

Вероятно се е случвало и да наблюдавате спор, в който всяка от страните говори за едно и също, но казано по различен начин и въпреки това спорът е ожесточен и никой не отстъпва от позицията си,докато не се намеси някой наблюдател и  изтъкне сходствата в гледните точки. 

Статии

COMMENTS

Прочети още...

Според статистика на „болезнените ситуации"за англосаксонските страни на четвърто място по интензитет на изживяване е раздялата с партньор или разводът.

Винаги давам един и същ пример: едно е да сте заедно и да сте свързани с връзка, в която всеки от вас може да си тръгне, да се приближи или да остане, както и аз мога да направя същото, и съвсем друго - да сте впримчени един в друг.

Впримчването не означава да сме заедно, защото не ни позволява да влезем в контакт с другия; можем само да дърпаме, да стискаме, да се вкопчваме в другия, за да не може да си тръгне. За да избягаме, ще трябва да се нараняваме отново и отново, защото сме хванати като в капан.

Това не означава да сте заедно, нито има нещо общо с любовта. Това е маска на манипулацията и на опита да се контролира животът ви.

Статии

COMMENTS

Прочети още...

В процеса на своето развитие още от ранна детска възраст ние учим и подражаваме,  усвояваме множество правила и ценности , които определят в зряла възраст начина ни на мислене и действие. Както майчиното мляко се приема от детето с безусловно доверие и импулсивно, така се приемат и  редица стереотипи, вярвания, правила от първите авторитети - родителите , а по-късно и от света. „Гълтаме“ тези послания без да бъдат преработени и осъзнати.

Статии

COMMENTS

Прочети още...

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна...или пък не!

Аз, Издръжливецът

Искам почивка или по-малко работа, да кажа на някой в очите „Ти си глупак!“ или „Малоумен ли си?!“, но не мога. Нямам тази смелост. Нещо ме спира. Усещам всяка несправедливост. Ето на пътя само малоумници, овце...никой не спазва правилата. В каква Държава живеем?! Няма да се оправим, ей!Скапана държава ,скапан народ, скапана работа работя...и като дете не можех...случваше се да искам нещо силно- някоя играчка или да поиграя още малко навън, но имаше строга дисциплина вкъщи.

Статии

COMMENTS

Прочети още...

Болката в тялото е телесен израз на устойчиво напрежение , зад което стои нерешен емоционален проблем. Физиологично това се проявява с повишена плътност и твърдост на мускулите.

Всяка потисната емоция и реакция, която не намира израз в социален план остава задържана и концентрира енергия в определени части от тялото. Всяко поведение задейства поредица от физиологични реакции и активира определени мускулни групи.

Статии

COMMENTS

Прочети още...

Човек изгражда физически, психологически, ролеви граници последователно от раждането до зрелостта.

Личните граници са свързани с поддържането на телесен и психологически комфорт в общуването „тук и сега“. Навлизането в частна собственост е престъпление и се осъжда от обществото, но какво става, когато не се спазват тези територии от членовете на едно семейство?! Влизането на детето в стаята на родителите без разрешение е навлизане в лична територия. Влизането в стаята на тийнейджъра без да се почука също. В много семейства , където родители и порасналите им деца на 30г или 40г живеят заедно се нарушават тези граници и родителят смята, че е в правото си да упражнява контрол като проверява личните вещи или шкафове. В резултат тези пораснали деца се научават да крият информация за личния си живот или използват манипулация, за да се предпазят от задушаващото вмешателство.

Статии

COMMENTS

Прочети още...

Според  неорайхианската теория Аз-ът е изграден от Аз – организмично , където възникват всички желания, стремежи, които са свързани с отпускане, физическо или психическо удовлетворение, ВНМ /вроден нагонен модулатор - мускулни блокажи, които по своята същност са защитни и свързани с оцеляването на човека; задържат действието/ и Аз – идеално /интроекти, морални и социалните норми „добро“ и „лошо“ /.

Статии

COMMENTS

Прочети още...

В началото на всяка връзка всеки се представя в най-добрата си светлина и се търсят повече сходства с любимия , проектират се черти ,които доближават до идеала, който имаме и се избягват конфликтите. Как ще се развият отношенията в последствие зависи от нашите ресурси и очаквания за любовта.

 Във всеки от нас има своеобразен „резервоар за любов“, който до определена възраст се пълни от нашите родители с любов, позитивни утвърждения или негативни преживявания. Съдържанието на този резервоар определя отношението към нас самите и към другите. В зряла възраст, свързвайки се с друг човек отдаваме толкова, колкото имаме в своя резервоар за любов.

Статии

COMMENTS

Прочети още...

Раздяла може да възникне в резултат на различни причини- непреодолими различия, изчерпване на връзката , проблеми в комуникацията, изневяра, дистанция и т.н. Всяка раздяла се преживява болезнено и преминава през етапите на скърбене – отричане/Не може да ми се случи на мен!/, пазарене /Ако беше направил ...,нямаше да се стигне до това/, тъга и приемане/Животът продължава/.

Най-болезнена е фазата на тъгата и свикването с липсата на другия, провалянето на идеите за общо бъдеще, невъзможността да се споделя или подкрепа. Умът не може да намери покой , а тялото физически страда. Болката е толкова силна,че се усеща физически като тежест при дишане, отпадналост, липса на апетит, липса на концентрация, невиждане на смисъл в нищо без идеята за „ние“. Някои хора не могат да приемат реалността и потъват в емоционалната зависимост като търсят постоянно контакт, преглеждат фейсбук страницата на партньора или отново и отново преглеждат чата и снимките с любимия човек. Други отричат чувствата си и ги потискат, правят безчувствен секс на принципа „клин клин избива“ или залитат в садистични обвинения и търсене на вина/ кой колко е дал в отношенията и какво е сгрешил/.

Статии

COMMENTS

Прочети още...

Бракът или съвместното съжителство ,както може да създава спокойствие и подкрепа, интимност,доверие,така и успоредно върви с рутина, конфликти и моменти на усещане на самота,въпреки тази обвързаност. Някои мъже бягат от тези моменти като търсят циклично муза извън семейството. Има една особена категория омайници, които са внимателни, чувствителни и имат вид на “добро момче”, но всъщност са вълци в овчи кожи. Привличат ги жени, които са по-слаби , нерешителни и имат нужда от закрила или жени, които излъчват силна енергия. С едните могат да доминират, а в другите откриват своята властна майка. Драмата на “доброто момче” е ,че се държи и прави каквото трябва като всячески се опитва да не разочарова другите, но отвътре го раздират съвсем противоположни стремежи. И така:

Капан №1 Жененото “добро момче” ще представи брака си като скучен, незадоволяващ и само вие може да го спасите от тази ситуация.

Капан№2 Ще ви накара да се почувствате единствена и неповторима. Само с вас може да разговаря с часове и забелязва всичко важно ,което се случва с вас. Ще прави комплименти за външния ви вид или ще се възхищава на нещата, които правите.

Статии

COMMENTS

Прочети още...

Психотерапията е процес  на споделяне на чувства, емоционални състояния, мисли и преживявания с цел повишаване качеството на живот и предпазване от по-сериозни разстройства на психиката. Има едно определение за психотерапията, което лично аз много харесвам - психотерапията е планиран междуличностен процес, в който по-малко разстроеният човек /психотерапевтът/ се опитва да помогне на повече разстроения човек /клиента/ да реши своите проблеми.

Въпреки,че все повече хора търсят психотерапевтична помощ сред обществото все още съществуват редица нереалистични очаквания,митове и предразсъдъци за психотерапията ,някои , от които са напълно погрешни.

 “Аз не съм луд,че да ходя при психотерапевт”

Психотерапевтът не работи с “луди” или с тежки психотични разстройства. С тях работи психиатърът и лечението е медикаментозно. В психотерапията се работи със:  семейни проблеми, житейски кризи, справяне със скръбта при загуба на близък, тревожност,зависимости, необходимост от по-задълбочено разбиране на собствените преживявания, проблеми в комуникацията и мн.други. Подходите са  различни при различните школи и направления в психотерапията, както и всеки терапевт е различен като характер и методи на работа. Изберете терапевт като съберете достатъчно информация за направлението, в което работи и имате усещане,че може да му се доверите.

Статии

COMMENTS

Прочети още...

„Сърцето има доводи, които разумът не познава“

Блез Паскал

Най- често вътрешните конфликти са тези между разума и сърцето или по-точно това, което диктува мисълта , а тялото усеща. Разумът, който е седалище на правила, норми и морал задава рамката, в която живеем. Мисълта търси начин да обясни чувствата и да ги разбере и ако не пасват на тази рамка, о ужас! Появява се вина, тревога или страх, объркване кое е правилно - това, което искам или това, което се очаква от мен. Мисълта засяга чувствата и телесните усещания, които след това се проявяват в определено поведение. Чувствата носят силен енергиен заряд и ако не бъде приведена в действие тази енергия за задоволяване на нуждата настъпва фрустрация. Натрупва се в тялото напрежение и то реагира чрез симптоми или тръгва да замества с метапотребности/ изместване на нуждата към нещо друго, което е достижимо, напр. имам нужда от положителни преживявания, но няма да търся контакт с хора, а ще ям шоколад или ще се отдам на шопинг/ или потиска.

Колкото и да размишлявам за чувството, което изпитвам и не стигна до действието, то само трупам напрежение и тревога. Каквито и разумни доводи и философски теории да дам, за да оправдая бездействието си , то няма да има положителен ефект. Блокирането на действието с течение на времето ще обезчувстви тялото и то ще се превърне в ходеща глава или ще се събудят всякакви страхове от възможните “ами ако”, “дали”...

Статии

COMMENTS

Прочети още...

Бързате, опитвайки се да правите нещата за по-малко време по-добре, нали така? Грешка!

А опитвали ли сте да намалите темпото?

Зависимостта да си деен постоянно е резултат от хормонален дисбаланс в нашия мозък. Забавяйки темпото и обръщайки внимание на наистина важното,ние ставаме не само по – продуктивни по време на работа, но и по- щастливи в живота, казват Размус Хугард и Жаклин Карпър в статия,публикувана в сп. Mindful.

Може да ви е познато : след дълга работна седмица уикендът най - накрая идва. Време е за почивка, за отпускане и нищоправене. В същото време в събота сутринта преди 9:00ч вече сте планирали три бизнес срещи, поръчвате нов гардероб от IKEA и планирате още четири неща, които ще ви осигурят заетост през целия уикенд.

Статии

COMMENTS

Прочети още...

Запомни много добре това, че: От теб като психолог се изисква да разбираш всичките си роднини, приятели, познати, братовчеди на братовчедите на братовчедите ти и всеки познат на познатите ти, с когото се запознаваш. Те от своя страна по никакъв начин не са обременени със задачата да разбират и подкрепят теб. Не разбира се, ти си психолог, оправяй се сам.

Статии

COMMENTS

Прочети още...

Разводът е труден период, както за родителите така и за най- малките в семейството. Децата интуитивно усещат емоционалните промени в общуването и хладните отношения. След продължително преживяване на криза, търсене на решения, взаимни обвинения и личностни страхови преживявания като: „Мога ли да се справя сам?“, „Ще бъда ли отново щастлив“, „Ужас, сега всичко отначало...“ се стига и до фактическата раздяла и всеки търси свой път за справяне с тъгата от раздялата.

Статии

COMMENTS

Прочети още...